17.05.2005 г., 1:05

С парфюм на “Ангел” е!

1.1K 0 5

С парфюм на “Ангел” е!
Разпуснала
коси в безкрая.
Вълни
трептящи непрестанно,
подобно
водоскоци в рая.
Игриви
гарванови букли
спирали са
завихрени от пръсти.
От пламналия
порив
в необята,
изгарят стъпките им
в бяло,
докато тихичко
вървят по тротоара.
Отвъд
абстрактната картина,
в галерията
вечна
на мисълта им преходна
звучи
камбанения звън
в сърце
обичащо от край до край.
А любовта -
по-истинска от всякога
потропва
с токчетата си -
щастливи
и се усмихва
в роклята (червена),
издайница
на чувствата красиви!
По голия й гръб -
се стичат
погледите влажни
на минувачите
случайни ...
А тя нехае!
Живее,
като в приказка
без край!
До неприличност
истинска
и до
безплътност пожелана -
ухае силно,
много силно на парфюм,
първичен е
и "англелски" ...
Преди да я погледне,
той само с клепки
нежно
я целува
като в нереален сън
и чувства,
че ще го превземе...!

Върху платното
на живота му - завчас,
тя нарисува
образа му като слънце!
Сега -
не може
никой да му я отнеме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А тя нехае!"

    ...пролетта превзе сърцата
  • Наистина ухае приятно
    А аз се усмихвам също на главната героиня
  • Хубаво е Йоанна, усеща се уханието, поздравче!
  • Дори не съм си и помислял, колко много феромони може да излъчва едно твое стихотворение!
  • Как "красиво ухае" този парфюм!!!!И този път "не си сбъркала марката му!Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...