6.11.2015 г., 23:17

С приведена глава

651 0 0

                                                           С приведена глава

 

 

Човек след човека редят се в строй,

а гневът ги разнищва.

Не дрънкат стотинки,

шумолят само банкноти.

Тръпнат пръстите

и сълзите ги няма в очите.

          Защо?

Не бе от гордост, не бе от глупост.

         Не и от злоба.

Каква ли прокоба в душите  е спряла?

Покрити в мода и кич.

Издумват сърдитата реч.

И отново ги няма.

А ти се обръщаш назад

и напред обругаван без ред.

Не знаеш и кой си, не си и познат.

Не си и мечтал да бъдеш богат.

И в нощите премяташ деня потънал в яд.

В отвъдното дириш своя брат.

Радостта е спряла нейде в мъглата.

Вярата погазена като тревата.

Слънцето грее, но рядко песен се пее.

Реди се човекът и бърка в джоба.

Парите захвърля със злоба.

Уж бирника отдавна го няма.

Ох, да бе джоба бездънна яма.

Реди се човекът, но строя обърка

И всичко е ясно. Вулкана от болка

изригва, в душата е тясно.

Кого да осъдя и мъката как да прогоня,

която гризе ме дълбоко.

Ще си отида неразбрана. Жестоко!

Мисля дори едно да ми остане

в утрото на колене да застана,

пред мъката на всики по света,

тихо приведена глава ще сведа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...