Сам

Поезия

678 0 4

Тук и там, вървиш пак сам

по път голям, със студ облян,

посоки много, край - един,

живот - безсмислен и необясним.

Защо тук-там ти пак си сам,

оставаш крив, недоразбран,

сърце сиротно в душа самотна,

в тълпа - свирепа, неграмотна.

Милиони хора по Земята,

и все пак празна е душата,

нима е нужен някой друг

да стопли теб, да спре студа?

Какво? Признаваш, че си сам?

Че няма никой тук и там

да търси теб в тълпата сива,

да дойде, без да си отива?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bloody_angel (Владислава Генова)

Ела при мен и прегърни ме,
че ще си идеш вече знам.
Но не, не казвам "Ти вземи ми",
сама реших, че ще ти дам.

Сама реших, че и да тръгнеш
не искам да не си дошъл,
и ако тихо ме прегърнеш,
сама ще ... (знаеш защо не е довършено =)))

2010-04-14T18:55:17+03:00
elituUu (Елица)

О, аз не съм сама Нали имам вас :*

2010-04-07T15:27:29+03:00
angel_voice (Пепп)

аз пък не мисля,че си сама.просто в живота на човек има едни моменти,в които единствено той сам може да си помогне.Дерзай!!!

2010-04-07T14:52:55+03:00
Donka900 (Триб Трибс)

точно това чувствах сега.хареса ми.

2010-04-06T17:23:46+03:00