cursed_LIAR (Димитър Иванов)
15 15
26.07.2006 г., 19:12 ч.

Сам 

  Поезия
558 0 3
Сам...Сам...Сам...
и нека студът ме приспи
да съм сам,сам,сам...
Студ...Студ...Студ...
Тяло,труп.За кого?За какво?
Безсмислено колело
мокро петно в градски кенеф
гравюра на гладка стена
Грешка,порнографска игра.
Пустинен ад,леден дъх
гризе ме,като мръсен плъх
Толкова сам,без избор,без помощ
ненужен-нуждаещ се
безизходно пуст,без близка душа
в мъртвешка мъгла
безреден,объркан,напълно празен
от нещо от някого,дори ненамразен
Убит,разпръснат,вятър безжизнен
подминат от всичко,хартия в контейнер.
Сиво-погълнат,несдъвкан,изплют
на костите призрачно гниеща плът
слузесто-слепнал,кално-пропит
от другите в самота скрит
Светът-звезди на небето,облаци черни
бури плахи,нещастни дори,
Смъртта ли към мене върви?
Ела,прегърни ме,слей се със мен
ела,обгърни ме,вече си в мен.
Гробовно безчувствен,безчувствено жив
Жив...?! Ха-ха-ха
Колкото болно прокажено псе
и ме гризе и гризе....
Безсилно отпуснат,ела ме вземи
студено по челото ме целуни!!!

© Димитър Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mo_face,какъв ти е проблема?
  • Много е въздействащо... Направо тръпки да те побият!!!
  • Никой не е толкова сам, никой.
    Винаги има някой, винаги някъде.
    Винаги сме малко сами, винаги,
    и с другите не сме напълно заедно.
    Но можем себе си във другия да продължим...
    Винаги! Затова и продължаваме...
Предложения
: ??:??