Сам
На студената земя,
покрита с мраморни цветя,
лежеше мъничко дете
с изстинало и измъчено лице.
Че имаше си то една мечта,
да срещне поне капка доброта,
но така и не успя на тази екстра да се натъкне
и малко обич да измъкне
от когото и да било,
че отритнато беше и само,
изоставено от майка и баща,
не погледнато от хора и деца.
Maйка му го бе родила,
но за нея беше сякаш тежко наказание,
не бе това нейното призвание
да се грижи за дете,
да протяга своите към малките ръце,
с любов нежна да го прегръща
и с внимание да го обгръща.
Тя реши!: "Ще се измъкна"
и най-ужасната мисъл в нейната глава се промъкна,
в дом да го остави
и за майчинските задължения мигом да забрави,
а горкото да изтърпи нейната вина,
че тя самата е била оставена сама .
Ходеше сам по улиците мрачни
през дните слънчеви и здрачни,
просеше от хората троха хляб и малко топлина,
но намираше единствено злоба и студенина.
И с разплакани очи гледаше грижещи се за децата си жени.
Но малкото момче се бореше само със света студен,
докато не дойде и най-ужасния за него ден,
в който пиян шофьор живота му отне,
пръсна се на улицата кръвта на малкото дете.
Изведнъж невероятен смут настана,
вгледаха се в дълбоката му рана,
дали е живо или не?
Погалиха го по бялото лице.
Душата му към Рая летеше,
нищо повече не го болеше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фобия От Всички права запазени
