Сама

4.10.2019 г., 0:24 ч.

Поезия

520 0 0

Непразната утроба със съмнения,
пулсира между гъгнещите мнения...
Очите изсветляват се от взиране.
И сълзите си имат предозиране.
Очакването може да убива.
Не дойде, а вече си отиваш...
Изгнива и балконът, и пропада.
Ръката ти държи ме в тази сграда.
Обръщам се и всъщност съм сама.
Камък, като птица отлетя...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Сама

Свързани произведения

Коментари

Предложения