Преследвам те във сънищата си, а ти изчезваш,
Бягаш все, безпътен, по тъмните пътеки на деня
И носиш онзи аромат, безумно казващ,
Че мен ти някога преследваше в нощта.
Целунах самота, а тя отвърна сладко,
Защото пак те няма, дори в съня горчив
И искам пак да ме прегърнеш, дори за кратко,
Но знам, че всичко ще остане само спомен жив.
Сега, облечена в мъртва тишина, те чакам,
Тъй, както чаках те, когато беше тук,
Но слънцето не ще изгрее в мрака,
Защото винаги ще бъдеш някой друг...