9.05.2010 г., 10:46 ч.

Само думи 

  Поезия
901 1 11

По асфалта изтропаха конски копита.

Буболечка целуна стъклото неволно.

А във стаята тиха, от хората скрита,

аз лекувам със стихове душата си болна.

Само думи са уж, а ме хвърлят в дълбокото

на отдавна изстинали чувства и страсти

и денят се превръща в мечта пъстроока

по далечни посоки и бъдещи щастия.

Само думи, а пълнят живота с надежди

и даряват утеха, когато си тъжен,

а когато си слаб, е почти неизбежно

да нападаш със думи, вместо с оръжие.

И когато се смееш, а така ти се плаче,

и когато от гняв ти се иска да виеш,

осъзнаваш, че вече намерил си начин

красота и любов в този свят да откриеш!

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??