САМО МЕЧТИ

Не вярвах,че толкова много боли.

Не осъзнавах, колко далече си ти.

Не мислех, че сънят ще бяга от мен.

Не знаех, че нощта превръща се в ден.

Не забелязвах, как сълзите горят.

Не виждах, как очите сълзят.

Не спирах да се моля отново за нас.
Не смятах, че от мене станал си част.

Молих се силно и гледах звездите.

Исках да видя отново очите,

палещи в мене огън и страст,

дълбоки като горяща пропаст.

Исках да викам, но нямах глас.

Исках да плача, но нямах сълзи.

Минаваше времето час по час,

в един се превръщаха няколко дни.

Исках да избягам, но не знаех къде.

Исках да забравя, но не знаех как.

Просто се молех за още миг,

прекаран със тебе и само за нас.

И ето! Отново! Заедно сме!

Сплели се две тела на света!

Сплели устни в гореща преградка!

За бога! Боли! Отново само мечти!