24.08.2005 г., 19:42

само мечти

1.2K 0 1

САМО МЕЧТИ

 

Не вярвах,че толкова много боли.

Не осъзнавах, колко далече си ти.

Не мислех, че сънят ще бяга от мен.

Не знаех, че нощта превръща се в ден.

 

Не забелязвах, как сълзите горят.

Не виждах, как очите сълзят.

Не спирах да се моля отново за нас.
Не смятах, че от мене станал си част.

 

Молих се силно и гледах звездите.

Исках да видя отново очите,

палещи в мене огън и страст,

дълбоки като горяща пропаст.

 

Исках да викам, но нямах глас.

Исках да плача, но нямах сълзи.

Минаваше времето час по час,

в един се превръщаха няколко дни.

 

Исках да избягам, но не знаех къде.

Исках да забравя, но не знаех как.

Просто се молех за още миг,

прекаран със тебе и само за нас.

 

И ето! Отново! Заедно сме!

Сплели се две тела на света!

Сплели устни в гореща преградка!

За бога! Боли! Отново само мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пандора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...