11.10.2007 г., 12:13

Само за миг

1.3K 0 38

 

 

 

 

                     Тече животът

                     неумолимо,

                     отнася времето

                     топли чувства

                     и мисли

                     някъде там

                     към забравата…
                     докосваме ги

                     нежно

                     със сълзи и целувка
                     в кротък миг

                     на обичане

                     и тихо прощаване…

                     Прошумяват

                     отразени

                     в очите на птиците

                     светли мечти

                     бленувани 

                     в нощи

                     самотни и тъжни…
                     и на крилете им

                     с нежност

                     понесени в дните ни

                     в кратък миг
                     отлитат от нас

                     към свято безсмъртие…

 

                     

                                 http://www.youtube.com/watch?v=9VRwMghIemo  

 

                                                    МУЗИКА.....ENYA

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....