Ти си малка самодива,

лъчезарна и красива,

тичаш боса по полята,

виждат те понякога в гората.

Някой вечер те на извора съзира,

не вярва на очите и се взира,

видение ли някакво си ти,

или неговите сбъднати мечти.

В ефирна, бяла рокля се разхождаш,

със стъпки леки ти дохождаш,

косите ти - вълни златисти,

очите сини кат мънисти.

Всеки мъж желае да те има,

но ти си тъй недостижима,

усмивката ти топла всеки сгрява

и радост на сърцето тя дарява.

Търси те навред в света,

взира се във всякоя жена,

и когато най накрая те съзре,

любовта дарява от сърце.

И животът им е приказка без край,

любовта им - светъл земен рай,

където двамата остават

и доброта на всекиго даряват.