Самоконтрол
Не се надвиквай с тишината,
тя може силно да крещи.
От крясъка - словесен вятър,
вълна в очите ще трепти,
ще осолява по лицето,
ще пълни бръчките с печал...
Усмивката на битието
ще бъде в лято - вълнен шал.
Наболата брада ще пари
като коприва детска плът.
Дъхът от евтини цигари -
непоносим ще е, като греха...
Мълчи! Търпи! Смири се даже!
И тишината е врата.
Ти сам напираш, а си стража
на собствената си съдба.
тя може силно да крещи.
От крясъка - словесен вятър,
вълна в очите ще трепти,
ще осолява по лицето,
ще пълни бръчките с печал...
Усмивката на битието
ще бъде в лято - вълнен шал.
Наболата брада ще пари
като коприва детска плът.
Дъхът от евтини цигари -
непоносим ще е, като греха...
Мълчи! Търпи! Смири се даже!
И тишината е врата.
Ти сам напираш, а си стража
на собствената си съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
