Самоснимачка
Самоснимачка
Светлото в нас са душите,
дори фотоните им завиждат,
а ние, деца на Земята,
обичаме да фотографираме.
И си подаряваме снимките.
Разглеждам си често вашите –
ту тъжни сте, ту искрящи,
палите и смрязявате...
Всичко във тях намирам –
и грохот, и пухче кацащо,
монетка, сълза, намигване...
Земни са само рамките,
а снимките вътре – загадка,
която прогонва димното
щом моето светло дочака.
Чудесни са, недокоснати,
щастлива съм, че ги имам.
Разпилени са, не по масата,
в албуми не се побират.
Нося цвета им в себе си,
напомня ми, че ни има...
Светлото в нас са душите,
дори фотоните им завиждат,
а ние, деца на Земята,
обичаме да фотографираме.
И си подаряваме снимките.
Разглеждам си често вашите –
ту тъжни сте, ту искрящи,
палите и смрязявате...
Всичко във тях намирам –
и грохот, и пухче кацащо,
монетка, сълза, намигване...
Земни са само рамките,
а снимките вътре – загадка,
която прогонва димното
щом моето светло дочака.
Чудесни са, недокоснати,
щастлива съм, че ги имам.
Разпилени са, не по масата,
в албуми не се побират.
Нося цвета им в себе си,
напомня ми, че ни има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
