Самира (Катерина)
51 286
22.03.2006 г., 20:41 ч.

Самота 

  Поезия
655 0 2

Тишина се спуска над морето...
а в моята душа вали тъга!
Плажът пуст е,а сърцето
сковано в ледовете на нощта...

Няма нищо,нищичко не ми остана
дори и жадната изпепеляваща любов,
и тя потъна във забрава,
сред тъмната и пуста нощ...

Ледът сковал е всичко,
дори самотните ми две ръце,
щом няма кой те да докоснат,
животът ми прекършен е на две...

Но питам се къде е втората частица,
от погубения ми живот...?
И дали отново някога ще я открия,
застанала под някой свод?

Дали ще дойде тя да ме погали,
да влее мъничко любов?
Сред този свят потънал във забрава,
аз чакам твоя зов!

© Катерина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??