11.02.2017 г., 17:36  

Самота

1.5K 7 2

Какво е да си сам?

Да чуваш, да говориш, да си ням.

Като мим, останал без усмивка,

или бебе без любимата завивка.

Да имаш всичко,

а всъщност - нищо. 

Свобода или самота?

Крила или окови?

Ти избираш.

Живота също.

Да се освободиш от лицемерие,

но да останеш без приятели.

Да си обграден от хора,

но да се чувстваш сам.

Свобода или самота?

Хора, играещи роля.

Хора, стоящи на сцена и чакайки аплодисменти.

Да имаш любов, като на Том и Елмазиа.

Дом, семейство, или една фантазия.

Да имаш всичко, да градиш.

Животът просто да не те оставя да твориш.

Превърнал ме в дявол -

безчувствен, лицемерен, циничен.

Непукизъм враждебен или вторичен?!

Отнел ми младостта, превърнал я в игра.

Играта на живота и смъртта.

Чия вина изкупвам?

Баща-алкохолик.

Дядо-мизерник.

Майка-луда.

Баба, вярваща във Буда.

Брат - на легло.

Лели и чичовци от горно потекло.

Сега съм тук. Вкъщи съм.

Гледам. Мисля. Плача.

Гладна съм.

За добро, за любов, вярност.

Студено ми е.

Дърва си имам.

Седя ли, или климам?

Студено ми е вътре в сърцето.

Както е студено зиме, на полето.

Студено ми е, дърва си имам, но

Боже, никой друг си нямам.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Евгениева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да така е,но всеки си има момент,в който се чувства сам,отхвтрлен. И се надявам,че с това стихотворение,успях да докосна всеки,който си е имал такъв момент,къде за 1,2 минути или повече!
  • Никога не сме истински сами! Всеки преминава през труден период от живота си. Промените започват отвътре навън от теб зависи...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...