10.07.2006 г., 15:08 ч.
Самота
Пристанище душата дири
и в пристанището – самота,
самотна птица във небето
и в полета й – красота.
Пристанище без бури, страсти
душата ми така зове,
безличен кът нищожен
в безбрежното море.
Далеч в спомени мъгливи
стон- дихание изплува,
спомени мълвят в тъга
самота душата ми бленува.
и в пристанището – самота,
самотна птица във небето
и в полета й – красота.
Пристанище без бури, страсти
душата ми така зове,
безличен кът нищожен
в безбрежното море.
Далеч в спомени мъгливи
стон- дихание изплува,
спомени мълвят в тъга
самота душата ми бленува.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
