Самота
С теб се чувствам толкова сама,
А в мен душата леденее,
Мираж ли се оказа любовтта?
Обичам те, очите плачат -
Така ли ще бъде до края?
А скъпа е цената - зная.
Та как ще продължавам да я плащам?
Аз питам нощта, а тя не отговаря...
Мълчаливо до прозореца сядам
Ела и ти,не бягай от мен...
Уви,явно пак сама ще разговарям,
Без отговори-въпроси ще задавам
И май пак сама ще трябва да си отговарям??!
Виновна ли съм и за това-
Аз с тебе искам всичко да споделя....
А в мен душата леденее,
Мираж ли се оказа любовтта?
Обичам те, очите плачат -
Така ли ще бъде до края?
А скъпа е цената - зная.
Та как ще продължавам да я плащам?
Аз питам нощта, а тя не отговаря...
Мълчаливо до прозореца сядам
Ела и ти,не бягай от мен...
Уви,явно пак сама ще разговарям,
Без отговори-въпроси ще задавам
И май пак сама ще трябва да си отговарям??!
Виновна ли съм и за това-
Аз с тебе искам всичко да споделя....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
