14.09.2007 г., 18:36

Самота

844 0 4
Дълбоко в мен
бълбука самотата...
Жестока е!!!
За гърлото ме стиска,
не иска да ме пусне!!!
Премрежва погледа ми...
Заличава силуета ти в далечината...
А бавно ти вървиш!!!
И трудно ти е
да си тръгнеш в този час от мене,
защото бях твоето щастливо време...

И все пак спокойна съм!!!
Злобата няма прекрасното
от нас да вземе - любовта ни
тя не може да отнеме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...