Самота
бълбука самотата...
Жестока е!!!
За гърлото ме стиска,
не иска да ме пусне!!!
Премрежва погледа ми...
Заличава силуета ти в далечината...
А бавно ти вървиш!!!
И трудно ти е
да си тръгнеш в този час от мене,
защото бях твоето щастливо време...
И все пак спокойна съм!!!
Злобата няма прекрасното
от нас да вземе - любовта ни
тя не може да отнеме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
