Самотна
Самотна
Не знам коя съм
и какво искам.
Не знам какво търся.
Лутам се безцелно,
а светът е голям.
Той е толкова жесток
и няма да ме пощади.
Вървя по улиците
и срещам толкова хора,
които минават покрай мен.
Те ме блъскат, те ме тъпчат,
а не ме познават дори.
Минават часове, дни,
а сърцето още ме боли.
Никой не ме изслушва,
не се опитва да ме разбере.
Всички имат две лица,
пред мен – мили и добри,
а зад гърба ми – зли.
Но аз отново си мълча,
не се опълчвам пред света,
а искам да изкрещя:
„ Писна ми от лицемерие!”
Не, че някой ще ме чуе.
Няма да ми обърнат внимание.
Та нали аз съм човекът Нищо,
същество без съзнание.
Чувствам се самотна.
Чувствам, че светът
няма нужда от мен.
Ако си отида, няма
да липсвам на никого.
Може би това е мойта орисия –
да бъда самичка на света,
никой да не иска
да ми подаде ръка.
Може би така цял
живот ще живея.
Може би така ще умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Йорданова Всички права запазени
Радвам се , че вече ти е минало тва настроение... оооооо и ти посветих стихотворение. Въй, че и в рима заговорих :D Виж ми го в профила 
