Самоунищожително
На върха, на покрива стоя изправена,
петнадесет етажа са под мен,
ръба пристъпвам, а дали това е краят?
И ако политна, кой ли ще ме спре?
На брега на езерото съм застанала самотна,
минават хора, шумно е около мен,
но в тишина душата е, останала сиротна,
дали ако потъна някой ще ме изнесе?
Пред линията седнала съм, влака приближава,
вибрират релсите, сирената ечи,
една самотна крачка само да направя,
във грохот да замина, кой ще ме спаси?
Омръзна ми да моля пистолет да ми намерят,
с един куршум поне - ще стигне ми нали?
Неопитна съм, но ще съумея да застрелям,
онази дива мъка моя, празните мечти...
Без теб ми е самотно. Не искам да живея,
не искам вече всичко в мен да ме боли.
Омръзна ми да страдам, любя и копнея,
отново да започна... вече късно е, уви...
петнадесет етажа са под мен,
ръба пристъпвам, а дали това е краят?
И ако политна, кой ли ще ме спре?
На брега на езерото съм застанала самотна,
минават хора, шумно е около мен,
но в тишина душата е, останала сиротна,
дали ако потъна някой ще ме изнесе?
Пред линията седнала съм, влака приближава,
вибрират релсите, сирената ечи,
една самотна крачка само да направя,
във грохот да замина, кой ще ме спаси?
Омръзна ми да моля пистолет да ми намерят,
с един куршум поне - ще стигне ми нали?
Неопитна съм, но ще съумея да застрелям,
онази дива мъка моя, празните мечти...
Без теб ми е самотно. Не искам да живея,
не искам вече всичко в мен да ме боли.
Омръзна ми да страдам, любя и копнея,
отново да започна... вече късно е, уви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
