Сармата
Живял преди години много,
в селó забравено от Бога –
мъж Добри, як като скала,
на който викали – Сарма...
Кротък бил човека, работлив,
отстъпчив и много търпелив...
С торба със лозови листа,
често се прибирал у дома.
Сарми, жена му да направи,
обичал ги... и с туй се славел.
Прякор лепнали – Сармата –
кипнала му в гняв, душата...
Предупредил, все пак, с добро –
на сила да не просят зло.
Някои мъже обаче,
все, нарочно го закачат...
Поступал Добри двама-трима,
на подбив спрели да го взимат...
Един ден срещнал го Тома,
аха да каже му – Сарма,
боя си припомнил, та решил,
с други думи прякора сменил:
- Ооо, здравей бе, лозов лист,
намазан със кайма, с ориз!
Добри се наежил на часа,
та увиснал на Тома носа:
– Ей, спри, че а си го завил,
а в този миг, съм те убил!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
