Сбогом
Сбогом, мой вечен любими,
сбогом и не се сърди,
и без друго всеки ще ни съди
и без жал ще ни кори.
Ще ни плюят утре във лицето,
ще ни мокри от обиди дъжд,
и ще виждат само в мен детето,
а във тебе - възрастния мъж.
И макар в сърцето ти да пламне ярост,
уморено ти ще замълчиш,
и ни следа от прежната ти радост
не ще остане в твоите очи.
А аз от срам глава ще свеждам.
Сълза по пламналата буза ще се търколи
и спомените за секунди ще подреждам,
а после дълго пак ще ме боли...
И не че толкова това е страшно,
не е в това проблемът ни, уви,
а по-скоро, че в греха си бяхме заедно,
а във срама си - разделени и сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
