Сбогом !
В нас гори недообичана обич,
пред нас стои на тази обич краят.
И в този час суров, злокобен,
аз искам чувствата си да призная.
Ти беше за мене небе,
очите ти бяха звезди,
ръцете ти бяха криле,
защитна крепост - твоите гърди!
Аз исках да си моя светлина
и топлина в дните ми студени,
но имаше една жена,
която ти обичаше не както мене...
Обичаше я искрено и чисто.
(При мене идваше като по задължение)
Прости ми, скъпи, че говоря истината!
Лъжата в този миг е престъпление!
Аз знам, че и за теб не беше лесно -
едва ли не на кръст си се разпъвал.
Но в море, изпълнено с нечестност,
неизбежно корабът потъва.
... А имаше, любими, имаше - нали ? -
и мигове, изпълнени с нежност.
За тях най-много ме боли
и за несбъднатите ни копнежи!
И няма да угасне мойта мъка,
и няма болката да отболее...
Пред нас стои една разлъка,
ала гори сърцето ми, не тлее.
И сякаш страшната раздяла
прелива сили в мойта обич.
Дори когато ще те нямам,
аз пак ще те обичам!
... Сбогом, обич...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Купенова Всички права запазени