18.02.2008 г., 20:23 ч.

Сбогом... 

  Поезия
525 0 7
Пресуших си очите от плакане,
изтърках нозете от ходене,
изхабих си езика от сричане
на двете най-топли думи: "Обичам те!"...
Изгорих си душата от скитане
и изтръпна устата от пиене...
И защо?! За твойта
пуста обич - изпросена...
за твойте лъжи и обиди отровени...
Позволих си да моля...
позволих си да страдам...
Но бях забравила явно...
Мили, не съм такава!
Аз не моля, не прося, не падам!
Аз обичам, горя и прощавам!
Погледни ме! Не бях ли прекалено твоя...
Забрави ме! Сега ти връщам покоя!
Аз ти прощавам, в моя свят не вали!...
Изпрати ме... Прости си и ти...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво Теди, много смело и силно! Браво!
  • страхотно е че го казваш направо!!закакво ми е твоята обич -браво!!стихът е прекрасен!
    пп.отговорил съм на въпроса ти във abv.bg
  • колко си смела!!!поздравления!!!
  • Благодаря,Ви,много момичета!
  • Страхотно е и много силно!! Поздрави за прекрасния изказ!
  • Браво!!! Много ми хареса и на мен!!!
  • Това , чисто по женси казано, страшно много ми хареса, особено накрая! Много е хубаво, че си толкова остроумен човек, за да откриеш, колко си решителна и последователна, но когато някой дава интересен житейски урок на един класически мръсник, направо гъделичка скорпионското у мен. Браво за решението и за стихотворението!
Предложения
: ??:??