Сбогом...
изтърках нозете от ходене,
изхабих си езика от сричане
на двете най-топли думи: "Обичам те!"...
Изгорих си душата от скитане
и изтръпна устата от пиене...
И защо?! За твойта
пуста обич - изпросена...
за твойте лъжи и обиди отровени...
Позволих си да моля...
позволих си да страдам...
Но бях забравила явно...
Мили, не съм такава!
Аз не моля, не прося, не падам!
Аз обичам, горя и прощавам!
Погледни ме! Не бях ли прекалено твоя...
Забрави ме! Сега ти връщам покоя!
Аз ти прощавам, в моя свят не вали!...
Изпрати ме... Прости си и ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
