Пресуших си очите от плакане, изтърках нозете от ходене, изхабих си езика от сричане на двете най-топли думи: "Обичам те!"... Изгорих си душата от скитане и изтръпна устата от пиене... И защо?! За твойта пуста обич - изпросена... за твойте лъжи и обиди отровени... Позволих си да моля... позволих си да страдам... Но бях забравила явно... Мили, не съм такава! Аз не моля, не прося, не падам! Аз обичам, горя и прощавам! Погледни ме! Не бях ли прекалено твоя... Забрави ме! Сега ти връщам покоя! Аз ти прощавам, в моя свят не вали!... Изпрати ме... Прости си и ти...
Това , чисто по женси казано, страшно много ми хареса, особено накрая! Много е хубаво, че си толкова остроумен човек, за да откриеш, колко си решителна и последователна, но когато някой дава интересен житейски урок на един класически мръсник, направо гъделичка скорпионското у мен. Браво за решението и за стихотворението!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.