Сбогом на лятото
СБОГОМ НА ЛЯТОТО
Доде колтуча с джобната си ножка
асмичката от ялов клечорляк,
две гълъбчета тихичко се пощят
пред дремещия в двора котарак,
нахълтва дълъг вятър от морето –
брезичката се кланя доземи,
с две шепи брашънце, назаем взето,
съседката ми пак пече катми,
с тупалка някой тупа си килима,
дъхти на дюли бавното градче,
и – ей, къде е! – хищницата зима
снишава се за скок като зверче,
следобедът на завет тихо ляга –
прашасал пътник – миг да си поспи,
и вихрят вихруличета на прага
листата на крайбрежните липи,
и котаракът просто стана смешен! –
със своя неуспешен птичи лов...
А лятото – каквото беше, беше.
Проводих го на дълъг път –
с любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
