Сбогом... с любов!
Здравей, любими!
Пиша ти, защото
разсъмна Видов ден. И ме събуди.
Мъглите слизат. Вика от високото
доверието, което си заслужих.
Научих тишината да ме чува.
И да тъче големите надежди.
Ограждам от очите ти съня си,
защото иде време да прогледна.
Научих невъзможното да радва
и тъмното да вижда хоризонта.
В един космичен вик пораснах.
И всичко мое вече има облик.
Мъглите слизат. Без да ме докоснат.
Навярно се боят от светлината.
Защото светя. Светя от въпроси,
чийто отговор дойде от тишината.
Свободен си! Аз вече се научих,
че може да обича, който вярва.
Желая ти доверие! За да се влюбиш.
На живата вода й трябва жажда.
На небесата - воля и криле,
а на денят - мечта, която да преследваш.
За смелите животът е море,
на плиткото се давят безнадеждни.
Високото си има стъпала.
Желая ти кураж! Не се обръщай!
Светулката във лявата ти длан
пусни, когато облак те затули.
Зад облаците дишат жадни дни,
недоверени никому копнежи.
В един от тях сме аз и ти.
И бъднините ни несподелени.
Не ме търси!
Одраскано небе
от тъничкият пламък на светулка
намери дом. И изтъка криле.
Вземи ги! И при мен не се завръщай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
