Сбогуване
СБОГУВАНЕ
Не бързайте!
Не си отивам още.
И нямам бърза работа отвъд.
Добре се храня, спя спокойно нощем –
не е дошъл часът за оня път.
Но старата душа познава точно
и ми нашепва в падащия мрак:
– На старта си! Броенето започна,
а почне ли веднъж – това е знак.
Сбогувай се, доде е още време,
додето силата у теб кипи,
додето ти предлага звънко стреме
животът и в седлото те крепи!
И аз разбрах.
И вече се сбогувам.
Но чакайте – не се сбогувам с вас.
Да се простиш със този свят си струва
и сигурно ще дойде този час.
Но днес картинката не е такава.
Поел на път към оня скръбен ден,
със себе си в момента се прощавам,
сбогувам се с най-хубавото в мен.
На дните си щастливи казвам сбогом.
А радостните дни са тъй далеч,
че да ги стигна в спомена не мога –
те целите са в син емайл и глеч.
С предишната си сила се сбогувам,
когато сривах канари с юмрук...
Така ли беше?
Тъй ли ми се струва?
Каквото е било – било. До тук!
Сбогувам се със дързостта пенлива,
с която в люти битки съм вървял.
Тя вече не кипи и не прелива...
Дали съм стар? Или съм помъдрял?
Бях вечно влюбен.
И това отмина,
и сняг в косата свети нестопен.
Прости, любов, но кротките години
и старостта ти казват “сбогом” в мен.
Сбогувам се!
Прощавам се!
Далече
пилее вятър спомени и дим.
Сега е здрач. Ще падне тиха вечер.
Кога със теб, душа, ще се простим?
Кога ще дойде светлата забрава
под камъка, далеч от ад и рай?
Сбогуването с мене продължава.
Сбогуването всъщност няма край.
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Замислих се за "сбогувам се" като израз на деификация ("обожествявам се"
. 
-
Как да не търси човек стиховете ти, как да не ги чете! Дълбоко ми бръкна в душата...
-
Поздрав, Валентин!
-
Много истинско стихотворение! Поздравления!
-
Сбогуването със себе си... Вечната тема, намерила впечатляващ поетичен израз. Благодаря за голямата поезия!
-
Изключително силно! Човек цял живот може да пише и да не напише нещо толкова съвършено.Това вече си е класика!!!
-
Изключително силно и вълнуващо! Поздравления!
-
Споделям! Мъдрост и поезия!
-
Разплака ме Валентин.
Сякаш видях баща си в стихът ти
и вътрешната борба която води със себе си
и старостта.
Поздравления за докосващия стих! -
" Сбогуването всъщност няма край."
http://www.youtube.com/watch?v=sAoXUDMtQBI&feature=related -
Тъжно е това безкрайно сбогуване със себе си, което всъщност е осъзнаване, че всичко в земния ни живот е преходно.
И мъдрост е да приемем този живот такъв, какъвто е...
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Имаш още време... много...
Към лирическия...