Сбогуване
Ще си отида тихо -
да не те тревожа
и да не престъпвам твоя сън.
Мечта за друг скръбта ще уталожи
и пак ще свети въздухът навън.
Ще си отида бързо -
да не съжаляваш
и да не викаш призрака ми бял.
Да няма за какво да ти прощавам,
до края същността си отстоял.
Ще си отида нежна -
нежелана,
творение от дим и светлина,
ще се разтворя в облачната пяна
и в слънчев лъч ще затрептя.
Тогава може би ще имам право
да те погаля тихо, крадешком,
щом слънцето нощта забрави
и спре в прозорците на твоя дом.
И може би ще мога да докосна
косите ти набързо, изведнъж,
щом от небето върху тебе плисне
нехайният магьосник-дъжд.
Ще мине време, ще поемеш,
забравил всичко, своя път.
И само нощем уморено
за мен ще ти шепти дъждът.
19.05.1996
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
