bibsun (Капка Роса)
196 50
17.07.2012 г., 12:43 ч.

Сбогуването 

  Поезия
490 0 3

Не идваш вече в тъмната ми стая.
Не вкопчваш лапи в тихия ми сън.
Запращаш ме ту в Пъкъла, ту в Рая...
Недей така - студено е навън!

Сега е време с теб да се сбогувам.
Стоя и ту приплаквам, ту притихвам.
От толкова раздели се страхувам, 
че вече с тях започнах да привиквам...

Приготвих ти нещата до вратата,
но в чантите не вещите тежат.
Не и раздялата... Тежи ми самотата...
Ще се усмихва ли за мене пак денят?

На теб, отдавнашна искрице моя, 
желая лек път и щастливи дни!
Лети със птиците, бушувай със прибоя...
Обичам те! Помни ме и... върви!

Отдалечаваш се. И болката ме плисва.
Не са потребни тук пари, ни слава,
а само две-три думи - "Ще ми липсваш..."
Безкрайно!... Но животът продължава...

© Капка Роса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силни,изживяни думи...Въздейства!
  • "Отдалечаваш се. И болката ме плисва.
    Не са потребни тук пари, ни слава,
    а само две-три думи - "Ще ми липсваш..."
    Безкрайно!... Но животът продължава..."

    Страхотно! Поздрав за чудесния стих, Биляна!
  • Животът е низ от сбогувания, но в името му ние сме се научили да мечтаем и да се надяваме... Поздрави за добрия стих!
Предложения
: ??:??