Сбогуването

17.07.2012 г., 12:43 ч.

Поезия

550 0 3

Не идваш вече в тъмната ми стая.
Не вкопчваш лапи в тихия ми сън.
Запращаш ме ту в Пъкъла, ту в Рая...
Недей така - студено е навън!

Сега е време с теб да се сбогувам.
Стоя и ту приплаквам, ту притихвам.
От толкова раздели се страхувам,
че вече с тях започнах да привиквам...

Приготвих ти нещата до вратата,
но в чантите не вещите тежат.
Не и раздялата... Тежи ми самотата...
Ще се усмихва ли за мене пак денят?

На теб, отдавнашна искрице моя,
желая лек път и щастливи дни!
Лети със птиците, бушувай със прибоя...
Обичам те! Помни ме и... върви!

Отдалечаваш се. И болката ме плисва.
Не са потребни тук пари, ни слава,
а само две-три думи - "Ще ми липсваш..."
Безкрайно!... Но животът продължава...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Kalinski (Калински)

2012-08-17T03:02:51+03:00

Силни,изживяни думи...Въздейства!
candy_girl_13 (Мария Костадинова)

2012-07-20T00:09:21+03:00

"Отдалечаваш се. И болката ме плисва.
Не са потребни тук пари, ни слава,
а само две-три думи - "Ще ми липсваш..."
Безкрайно!... Но животът продължава..."

Страхотно! Поздрав за чудесния стих, Биляна!
kampanula (Татяна)

2012-07-17T12:53:28+03:00

Животът е низ от сбогувания, но в името му ние сме се научили да мечтаем и да се надяваме... Поздрави за добрия стих!