Сдържани сълзи
наум пророних,
затваряйки очи,
мъката прогоних,
но тя преследва ме безспирно,
тя прониква в мен,
съдбата ми е толкова сърдита
и държи ме в плен.
Окова ме във веригите на самотата,
раните от нея все кървят
и белезите ще останат
до края на кучешкия ми живот.
Сдържани сълзи,
едва ги сдържам,
изгубени мечти
все ме мъчат...
© Богдана Маринова Всички права запазени