Сдържани сълзи
Сдържани сълзи
наум пророних,
затваряйки очи,
мъката прогоних,
но тя преследва ме безспирно,
тя прониква в мен,
съдбата ми е толкова сърдита
и държи ме в плен.
Окова ме във веригите на самотата,
раните от нея все кървят
и белезите ще останат
до края на кучешкия ми живот.
Сдържани сълзи,
едва ги сдържам,
изгубени мечти
все ме мъчат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени