Сега
Не искам тази вечер одеало,
ръце ми дай, с които да се стопля.
Не искам върху мене покривало,
а искам с топлина да ме докосваш.
Не искам сутрин тихо да се будя,
а нощем с часове да не заспивам.
Аз искам с теб съня си да прокудим -
обичам, знай, безсънието диво.
В самотните си вечери дотука
аз търсех теб във самотата.
Купувах скъпите бижута,
които ми продаваше съдбата.
Назаем вземах чуждите емоции,
които не успявах да изпитам
и пиех щастие в промоция,
когато някой чужд ми се усмихне.
Аз исках във живота си течение,
което да ме води вместо мене
към поредно кратко увлечение,
към поредното убиване на време.
Сега си тук, разкарай тишината,
аз имам нужда да говориш.
Сега си тук, убий ми самотата,
която мен убиваше доскоро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени
