Сега
на Д.
Животът ни изтича...
Красиво излъжи ме,
че още ме обичаш
и дай ми бяло име.
Да, подари ми само
цвета на кратки нощи
и тъмното си рамо,
да си поплача още...
Хвани мига и нежно
сложи ми го в ръцете.
Със чувство неизбежно
ме превърни във цвете,
във дим и във въздишка
и в дъжд, към теб затичан...
Не искам друго нищо!
Животът ни изтича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
