Сега си красива,но после боли...
А болката дали познаваш?
И малко милост имаш ли?
Само на злото ли се подчиняваш?!
Красива си, но толкова незнайна,
зад теб се крие дявол с ангелско лице,
усмивката ти, мила и потайна,
желае смърт на нечие сърце...
Kрасива си, но кой черното в тебе видя?
Красива си, но в своята игра опасна
и с другите, със себе си така се подигра,
а сляпа си, неземна, о, прекрасна...
Красива си, но в сълзите кристални
отново се е скрила злобата,
изтръгваща души страдални
и даваща на тях отровата...
Родила си се в тишината,
на мъжка ласка белези оставяш,
отхвърляш болка непозната
и ставаш, тръгваш, отминаваш...
А някой ден ще си изгубиш красотата,
за теб немислимото зло е, нали?
Ще страдаш, празна, превзета, саката,
сега си красива, но после боли...
А нищото пред теб ще чака,
зад теб коварни пъкъли руши,
предало теб и себе си на мрака,
на сенките, на мъртвите души...
Красива си, но някой ден ще си изгубиш красотата,
зa цялата болка много ще страдаш,
сълзи изкуствени горят в играта на съдбата,
но ти си силна... ставаш, тръгваш, отминаваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
