СЕЛФИ С ЕСЕНТА
… слънцето ли каталяса? – диша лятото едва,
вятърът на седем гласа ревна в жълтата трева,
във къртичината рохка хлътна кьоравият кърт,
мракът жалостиво охка върху урви, дол и рът,
в кукувичата си прежда тъй и не натръшках брод –
пътят накъде отвежда? – може би във друг живот,
ни светулкови коруби, нито щъркови гнезда,
ни девойка, да се влюби в чорлавата ми брада,
славейчето де се дяна? – млъкна старата гора.
С дрипавата си премяна есента до мен се спря.