Закъсня. Вечерята изстина.
Какво? Съвещание ли има?
Да я стопля?... Ще замълча -
от много думи те боли глава.
А моят ден премина леко -
детето болно, водих го на лекар.
Цял ден - кърпи с оцет и лед,
а после чайчета с лимон и мед.
После до пазара на бегом,
нали поръча ми яйца с бекон.
Опрах ти ризите, че на ръка я.
Нали ми каза пералнята да пазя.
Оплетох ти и шала с ръкавиците -
за Боровец, за среща със съучениците.
Добре, отивам. Оправям ти леглото,
а ти за разтоварване покарай колелото.
Уморен си. Полегни си! Ще те разтрия.
После ще огладя, ще погледам телевизия.
Ох, заспа! Сега на канапето ще поплача.
Добре, че в спалнята децата не закача.
Е, хайде, стига си ревала!
Червилото от яката не си опрала.
Много тежки тези съвещания са станали
и секретарката без сила е останала.
И докога така, лъжа подир лъжа,
а аз пера и готвя, и мълча.
Че уж на децата си добър баща.
Не искам те да плачат! Аз ще тъжа.
А във неделя, по семейно щастливо
ще посетим приятели, роднини.
Нищо, че в душата е горчиво.
Ще преглъщам, дано да ми премине!
Пък всички съседки и дърти клюкари
залозите вдигат, дали ще устискам.
Докога ще се правя, че нищо не виждам,
пък той да си хойка, където си свари.
Още малко зъбите ще постискам.
Още малко ще ме подтиска.
Децата растат. Ще ми се да разберат.
Развод ще поискам, дано ми простят!
© Илиана Петрова Всички права запазени