10.07.2008 г., 13:17

"Семейно - щастливо"

792 1 10

 

Закъсня. Вечерята изстина.

Какво? Съвещание ли има?

Да я стопля?... Ще замълча -

от много думи те боли глава.

 

А моят ден премина леко -

детето болно, водих го на лекар.

Цял ден - кърпи с оцет и лед,

а после чайчета с лимон и мед.

 

После до пазара на бегом,

нали поръча ми яйца с бекон.

Опрах ти ризите, че на ръка я.

Нали ми каза пералнята да пазя.

 

Оплетох ти и шала с ръкавиците -

за Боровец, за среща със съучениците.

Добре, отивам. Оправям ти леглото,

а ти за разтоварване покарай колелото.

 

Уморен си. Полегни си! Ще те разтрия.

После ще огладя, ще погледам телевизия.

Ох, заспа! Сега на канапето ще поплача.

Добре, че в спалнята децата не закача.

 

Е, хайде, стига си ревала!

Червилото от яката не си опрала.

Много тежки тези съвещания са станали

и секретарката без сила е останала.

 

И докога така, лъжа подир лъжа,

а аз пера и готвя, и мълча.

Че уж на децата си добър баща.

Не искам те да плачат! Аз ще тъжа.

 

А във неделя, по семейно щастливо

ще посетим приятели, роднини.

Нищо, че в душата е горчиво.

Ще преглъщам, дано да ми премине!

 

Пък всички съседки и дърти клюкари

залозите вдигат, дали ще устискам.

Докога ще се правя, че нищо не виждам,

пък той да си хойка, където си свари.

 

Още малко зъбите ще постискам.

Още малко ще ме подтиска.

Децата растат. Ще ми се да разберат.

Развод ще поискам, дано ми простят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...