Отпивам глътка от чашата червено вино
 и се сещам за поетия трънлив път на любовта.
Ето, че една капка се отронва и пада на студената земя.
Тя е червена и тръпчива.
Тя е капка разочарование.
Капка болка.
Ето, пада още една.
Тя е горчива. Тя е пълна с тъга.
Тя е наситена със спомени.
Тя е изминала дълъг път.
Тя е гореща.
Тя идва от сърцето.
Там тя е преживяла много.
Но времето й мина.
Тя беше с теб, но и ти си замина.
Защото тя е сълза.
Тя е капка от океана, наречен "Любов",
в който плава корабът "Разбито сърце".
Моето разбито сърце!
И може би ще има още.
Но те няма да са като предишните. Те ще търсят теб.
Те ще са капки надежда, че ще се върнеш някога.
Ти!
Защото няма за кого друг да живеят.
Защото ми липсваш.
Защото не мога без теб.
Защото ти бе моя живот.
А сега... и него го няма май...
Те ще ме изпълнят с очакване да те зърна някой ден,
да те докосна, да те целуна, да усетя ароматa ти,
да почувствам топлината на тялото ти.
Искам пак да си обсебил съзнанието ми.
Искам пак сърцето ми да бие за теб.
Искам пак да чувствам неговото лудо вълнение.
Искам пак тялото ми да те жадува всеки миг.
Искам пак да усещам твоята любов.
Исках те, искам те и ще те искам.
Винаги! Моля те, върни се!
Аз се нуждая от теб!
Аз все още те обичам!
И тази любов ще бъде вечна!
Моля те, намери място за мен в сърцето си и се върни.
Нека отново бъда част от теб!
И знай, че аз ще те чакам, любов моя!