Сезонно...
Със кошница от винени череши,
ще те очаквам всяко ново лято,
ще бъде всяко лято сякаш вечно,
ако до есента аз тебе чакам.
Ще дойде тя с оранжева интимност,
и ще строши зелените окови,
а месеците ще текат значимо
и ще измине даже и Октомври.
Огромна като свят, самата зима,
след него ще настъпи като сянка,
една харизантема в шепа стиснал,
сред преспите аз тебе ще очаквам.
Ще дойдеш ти - красива като пролет,
а моето сърце ще бъде в лед,
но нещо, нещо топло като спомен,
ще го стопи отново във сърце.
И този път ще тупа много силно,
минути, дни и месеци... безспир !
Опиташ ли сезоннода го спираш,
то знай, че то завинаги ще спре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
