Шевица на душата ми
Бродирана шевица е душата ми,
преплетени във нея са цветя
от цветните лехички на градините
и билките от горските поля
И хлябът от житата на България,
и гроздове и лозови листа,
и слънчевите плодове от Тракия
и дъб и бук от старата гора.
Усмивките на български момичета,
на бабите ми мъдрите слова
и бялото на зимните кокичета,
и на Герана чистата вода!
И песните народни от седенките,
на влюбените - топлите очи!
И тайните, прошепвани под сенките,
и морски бриз и слънчеви лъчи!
И моят род и песента на гайдата!
И на дедите старият завет!
И сигурно във нея крия тайната,
която води ни през векове напред.
Която прави ни достойни българи
и ни превежда през жестоки времена
и затвърждава българските корени,
запазвайки ги силни век през век в света!
И аз съм горда с колорита на шевицата
на мойта малка българска душа!
И сигурна съм- тя ще грее истински
във гените на мойта дъщеря!
И във хорото пъстро и преплетено
от топли шарки и добри ръце
ще светят ярко нишките на вярата
в туптящото горещо българско сърце!
Ще бъде силна пак Родината ни мила!
Ще има радост и любов по нашата земя!
И ще са ярки пак шевиците от свила
в носията на мойта дъщеря!
Ярослава Маринова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ярослава Маринова Всички права запазени
