Бродирана шевица е душата ми,

преплетени във нея са цветя

от цветните лехички на градините

и билките от горските поля 

И хлябът от житата на България,

и гроздове и лозови листа,

и слънчевите плодове от Тракия

и дъб и бук от старата гора.

Усмивките на български момичета,

на бабите ми мъдрите слова

и бялото на зимните кокичета,

и на Герана чистата вода!

И песните народни от седенките, 

на влюбените - топлите очи!

И тайните,  прошепвани под сенките,

 и морски бриз и слънчеви лъчи!

И моят род и песента на гайдата!

И на дедите старият завет!

И сигурно във нея крия тайната, 

която води ни през векове напред. 

Която прави ни достойни българи

 и ни превежда през жестоки времена

и затвърждава българските корени,

запазвайки ги силни век през век  в света!

И аз съм горда с колорита на шевицата

на мойта малка българска душа!

И сигурна съм- тя ще грее истински

във гените на мойта дъщеря!

И във хорото пъстро и преплетено

 от топли шарки и добри ръце

ще светят ярко нишките на вярата

в туптящото горещо българско сърце!

Ще бъде силна пак Родината ни мила!

Ще има радост и любов по нашата земя!

И ще са ярки пак шевиците от свила 

в носията на мойта дъщеря!

Ярослава Маринова