27.10.2004 г., 10:19

Щастие

1.4K 0 0

Толкова време те чаках,
беше година ли,две!?
Молих вечер луната
при мен да те спре.

Срещнах те пак тъй случайно,
беше хладна нощта.
Ти ме прегърна познто,
сякаш всеки ден правиш това.

После в закачка детинска
без да искаш и на игра,
тази целувка красива
помня още притаила дъха!

Толкоз години след  нас
вече ни махаха тъжно,
днес ще настъпи и свидния час
твоя съпруга да бъда.

Ти се усмихваш пак тъй
както преди много години
галиш ме нежно,не се промени,
времето сякаш е спряло.

Плача от радост,има защо
толкова щастие имам.
Днес ще стана аз  госпожа,
а утре мама любима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...