27.10.2004 г., 10:19

Щастие

1.4K 0 0

Толкова време те чаках,
беше година ли,две!?
Молих вечер луната
при мен да те спре.

Срещнах те пак тъй случайно,
беше хладна нощта.
Ти ме прегърна познто,
сякаш всеки ден правиш това.

После в закачка детинска
без да искаш и на игра,
тази целувка красива
помня още притаила дъха!

Толкоз години след  нас
вече ни махаха тъжно,
днес ще настъпи и свидния час
твоя съпруга да бъда.

Ти се усмихваш пак тъй
както преди много години
галиш ме нежно,не се промени,
времето сякаш е спряло.

Плача от радост,има защо
толкова щастие имам.
Днес ще стана аз  госпожа,
а утре мама любима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...