Реших да съм щастлива. 
На шега.
Извадих молив, лист и очила
Прилежно си изчистих и бюрото
и седнах на любимия си стол.
Така.
Сега за списък съм готова
Какво ми трябва, за да съм добре?
Е, здравето е ясно, ще добавя,
че надали и скоро ще се мре
и ако може щипка-две късметче,
че нещо все не тръгва, не върви
аха да взема печалившото билетче
и айде – късмета ми пак нейде се завре
А, щях да го забравя и това,
Че трябва и веднага да се влюбя 
Ех, мамка му, кого да избера
Молива плюнча, мисълта си губя.
Добре!
Това ще го оставя засега.
Какво ми трябва друго? А, крила
За да накарам себе си сега
Към своите мечти да полетя
Ми хубаво. И списъка расте
Роднините – добре
Мъжа – нахранен
Детето още малко от момче,
ще стане мъж и половина, важен.
То никак не е трудно, ето на
отварям нова страница и пиша
приятели, не много, неколцина
и молива безропотно въздиша
Направо съм на седмото небе.
Изобщо, как до днес не бях разбрала,
че всичко може да се побере
във този списък, дето съм избрала.
Отметвам ги едно подир едно
Какво ще се окаже най на края
Че щастието цялото в едно
В ръцете ми е, без да осъзная.
/Сисилотка/