24.01.2019 г., 23:55

Щастие

483 0 1

Реших да съм щастлива. 
На шега.
Извадих молив, лист и очила
Прилежно си изчистих и бюрото
и седнах на любимия си стол.
Така.
Сега за списък съм готова
Какво ми трябва, за да съм добре?
Е, здравето е ясно, ще добавя,
че надали и скоро ще се мре
и ако може щипка-две късметче,
че нещо все не тръгва, не върви
аха да взема печалившото билетче
и айде – късмета ми пак нейде се завре
А, щях да го забравя и това,
Че трябва и веднага да се влюбя 
Ех, мамка му, кого да избера
Молива плюнча, мисълта си губя.
Добре!
Това ще го оставя засега.
Какво ми трябва друго? А, крила
За да накарам себе си сега
Към своите мечти да полетя
Ми хубаво. И списъка расте
Роднините – добре
Мъжа – нахранен
Детето още малко от момче,
ще стане мъж и половина, важен.
То никак не е трудно, ето на
отварям нова страница и пиша
приятели, не много, неколцина
и молива безропотно въздиша
Направо съм на седмото небе.
Изобщо, как до днес не бях разбрала,
че всичко може да се побере
във този списък, дето съм избрала.
Отметвам ги едно подир едно
Какво ще се окаже най на края
Че щастието цялото в едно
В ръцете ми е, без да осъзная.
/Сисилотка/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Рад Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един умен стар човек /не казвам име, защото съм скромен/ отдавна е казал, че истински щастлив е само идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат с продран чул, дъвче плесенясал хляб, и си представя, че е на царски трон, заметнат с алена мантия и хапва пуйка с портокали...
    Хубаво е написано стихотворението, Сиси и Лота...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...