14.01.2007 г., 22:07

Щастието чезне като сянка

667 0 7
Щастието чезне като сянка,
прогонено от черна нощ.
Как да ти засвидетелствам любовтта си,
като ти вместо да целунеш - вадиш нож?

Има ли място за съмнение?
Отговорът ясен е без въпроси!
Живееш или не - риск все носи
любовта е ден след ден все по-различна.

Сякаш и тя, горката, кръст в света носи,
а не само щастие безоблачно!
Сякаш и тя жена е - мъченица,
за такива като нас - за мен и тебе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...