Ще
Ще си тръгна оттук.
Ще замина все някога.
Ще оставя след себе си две тъжни очи.
Ще си тръгна и в тъмното редом със мене
ще върви мойта сянка...
Ще остават следи.
Ще си тръгна понесла в сърцето си болката,
ще ме носи реката на мойте сълзи.
Ще вървя без да знам накъде ще съм тръгнала,
ще вървя в тишината чак до първи петли.
Уморена ще седна край пътя,
на камъка,
неуморната сянка ще приседне до мен
и ще чакам зората на старите спомени,
да огрее потънал във мрак моя ден.
Ще си мисля за някога-сякаш беше отдавна.
Ще си мисля за някой -все едно не си ти.
Ще си мисля за лятото,
за тревата,
за слънцето...
Уморена от мисли ще притворя очи.
Ще сънувам ръцете ти-все към мене протегнати
и ще чувам гласа ти-изпълнен със зов,
и ще виждам очите ти-май до болка изплакани,
и ще зная със сигурност:
Да! Това е любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© НЯКОЯ Всички права запазени
