Време е да бъда вече друга,
да драскам с нокти мъжките сърца.
Стига с тази обич до полуда,
угасна и последната надежда искра.
Стига детска наивност,
спирам само да давам.
Не мога вече! Сърцето от мъка кърви,
не ще понесе всички мъжки лъжи.
А имах толкова красиви мечти,
толкова планове предварителни,
Сега душата се лута, търчи.
Моите ласки и чувства за тях бяха незначителни.
Ще бъда друга -
студена, коварна, дръзка дори.
Сърцето си в сейф ще заключа.
Не ще позволя отново така да боли.
© Веселина Костадинова Всички права запазени