Ще чакам
Сега съм сама
и е тъжно без теб,
без твоята сянка
до моята...
Сълзите ми топли
превръщат се в лед,
обсебва ме бавно отровата.
Какво е отровата?
Болката сляпа,
която донесе ми
с твойто "Прости",
това е раздялата
без основание,
това, че разби моите мечти.
Но не!
Бъркам!
Имаш причини навярно.
Отишло си е чувството ни -
надалеч!
Но нужно ли е
да съм ти благодарна,
че подложи сърцето ми
на тази сеч?!
Прощавам ти!
Късно е вече навярно
да моля,
да плача,
да викам дори...
Ще се опитам да преглътна
сълзите коварни
и ще чакам -
да се върнеш ти!
и е тъжно без теб,
без твоята сянка
до моята...
Сълзите ми топли
превръщат се в лед,
обсебва ме бавно отровата.
Какво е отровата?
Болката сляпа,
която донесе ми
с твойто "Прости",
това е раздялата
без основание,
това, че разби моите мечти.
Но не!
Бъркам!
Имаш причини навярно.
Отишло си е чувството ни -
надалеч!
Но нужно ли е
да съм ти благодарна,
че подложи сърцето ми
на тази сеч?!
Прощавам ти!
Късно е вече навярно
да моля,
да плача,
да викам дори...
Ще се опитам да преглътна
сълзите коварни
и ще чакам -
да се върнеш ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Василева Всички права запазени
Поздрав! /6/ 