31.10.2007 г., 22:48

Ще ме сравняваш винаги с нея

1.5K 0 36

Недей, не пожелавай да оставаш
със спомени, които в теб болят
и сълзи не опитвай да прикриваш
иззад усмивка-зид, за пред света.


Очите ти огледала са, виждам -
отразяват я и болката от тях струи.
Свободно остави ги да прелеят -
така душата ти ще се успокои.


Аз знам, че вечно в себе си ще носиш
онази - първата, голямата любов.
Но запомни - светът не свършва.
Сърцето отвори за нов живот.


Ще ме сравняваш винаги с нея,
ще помниш аромата и дори...
Макар да знам, че от това боли ме,
ще те прегръщам и обичам през сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БЛАГОДАРЯ ЗА КОМЕНТАРА!А ТАЗИ ТВОРБА Е ТОЛКОВА ИСТИНСКА ЧЕ ЧАК БОЛИ НО СЛАДКО!
  • Ще ме сравняваш винаги с нея,
    ще помниш аромата и дори...
    Макар да знам, че от това боли ме,
    ще те прегръщам и обичам през сълзи.
    А аз нямах смелостта да го направя ...отказах се...а от това още повече боли. Петя, невероятен човек си ! Благодаря ти за докосващите стихове !
  • Ще ме сравняваш винаги с нея,
    ще помниш аромата и дори...
    Макар да знам, че от това боли ме,
    ще те прегръщам и обичам през сълзи.
    * * *
    Ех, душичко! "Няма първа любов - има само последна..."
    Гуш*
  • Как винаги при теб се получават само хубави неща?Талантът ти е малко в повечко!ОЧАРОВАТЕЛНО произведение!
  • Петинка,благодаря ти за коментарите и подкрепата!
    Сега успях да прочета стиха ти,много е хубав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....