31.01.2007 г., 15:36

ЩЕ МОГА ЛИ?!

1.2K 0 30
                     Ще мога ли?!


В глуха нощна тишина ще те разпръсна,
стига кътала съм спомени отляво...
днес от късовете болка ще възкръсна
и сърце ми преродено пак ще бъде цяло!

Няма погледът смълчано да се свежда!
Няма устните да пият вече самота...
като зрънце от изплакана надежда
ще те пръсна нейде, моя пареща сълза!

Да забравя искам всяка ласка и копнеж!
Но защо душата ми трепти с тревога!?
Ако споменът угасне в мене като свещ,
да горя, да дишам пак дали ще мога?!


30.01.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз някога си задавах подобни въпроси... Дано намериш отговора!
  • Поздрави за великолепния стих!
    Сърцето ти отново ще бъде цяло!
    Убедена съм!
    Поздрав!
  • Много ви обичам и от сърце благодаря! Прегръдки!
  • Обожавам поезията ти, Гери!
    И нямам друго какво да добавя!
    Прегръдка!
  • Пишеш прекрасно!"
    В глуха нощна тишина ще те разпръсна,
    стига кътала съм спомени отляво..."
    ...
    "като зрънце от изплакана надежда
    ще те пусна,моя пареща сълза"
    Красив копнежен стих,чист и истински!Четох с удоволствие Някоя умна глава беше казала,че когато Бог отнема нещо от дланта ни,то е за да я освободи за друго по-голямо.Пожелавам ти го!
    Стихът ти е пълен с

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...