Добре дошъл на масата за двама,
не бързай, нека пием по едно (уиски),
учудено ме гледаш? Груб си станал?
Вода да пия със лимони писва...
И знамето на старта съм развяла,
допивам първото, за второ идва време.
До вчера трезва – всъщност бях пияна,
не искам да ме съдиш... пий със мене...
Да наредим две линии – моя път и твоя,
какво ти става?! Стягаш ме с верига?!
За старата не искам да говоря,
тя беше слаба... смешна... с нея стига!
Те, линиите, не се пресичат, дишай...
Светът да счупим и да го полеем искам...
Сега започваш да ме съдиш, виждам,
когато слушах – не говореше... Уиски?!
Донасят трето! Хайде, изоставаш...
Не пиеш вече? Не! На друга тия?
Въздържаш се... от мене ли ми казваш?
Защо тогава искаш да не пия?
Поръчай! Аз ще плащам! Примирих се!
Аз свикнала съм да си плащам всичко...
два реда вяра... три мечти... напих се!
Ще обвинявам чашата с уиски...
Че цял живот не стигна да се извинявам
и все вината в мене търсих. Виста!
Дошъл е ред... На себе си прощавам
за всичко преди днес! Ще пия! Чисто!
© Ирина Всички права запазени