Ще се връщам...
И под покрив от сенки ще гледам смутено.
Ще се скрия от вятъра, тихо ще глъхна
(от лъжливи въздишки ми беше студено).
Ще се стопля с дъха ти - отдавна забравен.
Ще те гледам без думи, без страх и на воля.
Ще потърся във спомени поглед оставен,
но за обич едва ли отново ще моля.
Ще ми стигат очите ти - пламенно-чисти.
Лепкав вкус от целувки по чуждите устни.
Непотребните чувства в омачкани листи,
непосрещнати изгреви в утрини късни.
Ще си взема частица от нежност накрая.
Под стъкло ще я гледам на свойта планета.
Огледално във себе си теб ще позная
и ще знам, че съм в тебе, дори на парчета.
Ще се връщам понякога. И ще се топля.
От въздишки и спомени толкова пари...
Ще обличам невидима сламена рокля.
Ще вървя по пътеки - утъпкани, стари.
Ще съм тук и навсякъде. Топло огнище.
Ще заспивам на скута ти в нощи безсънни.
Аз съм твоята болка, тъга, пепелище.
И студа във очите, виновно-бездънни.
14.09.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
