Ще те потърся, макар и да не знам
дали изобщо има те,
ще те потърся в погледа ти ням,
който сама създадох в сенките!
Ще те потърся, макар и без надежда,
ще те потърся в облаци от страх,
ще смъкна гордо мрачната одежда
и пак ще те потърся в светъл прах.
Ще търся спасение с всички мои сили,
ще търся теб, докато те намеря
и ще оттръгна вещиците в мен се впили,
крилете си над мрака ще разперя!
И ще избягам, търсейки те!
Светове и химери след мене ще срина...
ще искам да съм жива, молейки се:
дано да те има... Дано да те има!!!
© Йоанна Маринова Всички права запазени