Ще те залича
още утре ще те залича.
Казвам ти го днес, а утре,
тебе жив ще погреба.
Името ти с гума ще изтрия,
ако ще да стане дупка след това.
От сърцето с нож ще те изстържа,
на сърце да не прилича след това.
В душата ми, ако остане спомен,
ще я запаля на мига,
да се превърне в пепел най-накрая,
та да я пръсна по света.
Като пресъхнала река ще стана,
в която няма признак на живот.
Казвам си го днес, но зная,
ще го отложа за следващият си...
живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
